Lyrics
За мен отдавна хората говорят
че вечно съм без пукната пара
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света
Живея на последния етаж
в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам
Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина
дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
и вечните поети ще четат
Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне - спахте ли добре
И пак ли ще звучи невероятно
за някой, ако някой пак твърди
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.