Lyrics
Да си вземем сбогом, със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш,
да се връщаш бездомен
Спи булеварда след дългия ден,
спят уморени, тротоарите пусти
Под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства
И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
Да си вземем сбогом, със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен
И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам дори не броя
своите срещи в града милионен
аз вървя за да търся в теб любовта,
любовта без която не можем...
И събирам, раздавам дори не броя
своите срещи в града милионен
аз вървя за да търся в теб любовта,
любовта без която не можем без която не можем...
Любовта без която не можем, /2x без която не можем...